Add parallel Print Page Options

Горко на асириеца, жезъла на гнева Ми, Тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание!

Ще го изпратя против един нечестив народ, И ще му дам заръчка против людете, на които се гневя, За да вземе користи и да улови плячка, И да ги стъпче като калта по пътищата.

Обаче не му е намерението <да направи> така, Нито мисли така сърцето му; Но в сърцето му е Да съсипе и да изтреби не малко народи.

Защото казва: Всичките Ми князе не са ли царе?

Халне не е ли както Кархамис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск?

10 Както ръката ми е стигнала царствата на идолите, Чиито изваяни идоли бяха по-много от ерусалимските и самарийските,

11 Не ще ли направя на Ерусалим и на неговите кумири, Както направих на Самария и на нейните идоли?

12 Затова, когато свърши Господ цялото Си дело Над хълма Сион и над Ерусалим, Ще накажа, <дума Той>, плода на надменното сърце на асирийския цар, И славенето на надигнатите му погледи.

Read full chapter